Седми Събор
от I цикъл Събори на Мъдростта
Мъдростта – Мирово битие
Откриване на Събора
Мъдростта е Учение за Възкресението!
Ваклуш Толев: Мили приятели, скъпи Деца на Деня! Добре дошли на своя Седми Събор, т.е. на новата субстанция – Мъдростта, с която почвате да работите в света!
Щедростта не може да бъде измерена, когато е дело на боговете и когато е дело на нашия Отец! Затова трябва да отдадем с молитвата си благодарност Нему, а след това – служение за нас.
(Следва откриване на Събора от председателя на Форума за духовна култура „Път на Мъдростта“ – Кирил Коликов, и поздравления от председателите на модул Варна – Кирил Ябанджиев, и на модул Бургас – Донка Брусева.)
Ваклуш Толев: Мили приятели, Деца на Деня! Миналата година на Шестия Събор казах за една велика тайна, която е предоставена на човека, за да не забрави своя земен и Божествен път – дори тогава, когато е император. На лявата ръка на императора са връзвали торбичка „акакия“, в която има пръст – „от пръст сте направени“. Но когато говоря за тази пръст, аз говоря за плътта на цялата планета, от която с ръцете Си Отец сътвори това, което нарекохме тяло на Адама, а след това Диханието Му го направи жива душа.
Искам да открия Събора с един израз от посветения ученик на Христос – Йоан, който в глава 1-ва, стих 12-и, на Евангелието си пише за Големия, Неизбежния – за Онзи, Който влиза във Великата Троица: „А на всички ония, които Го приеха, – на вярващите в Неговото име, – даде възможността да станат чеда Божии“.
Ние заслужено можем да носим упрека, като казахме, че човекът е един бог в развитие, но винаги имаме тази опорност за безспорното, защото онези, които са повярвали в Пратеника на Отца, стават чеда Божии!
Днес ние имаме своя Седми Събор. Тези, които са чели книги от окултното знание, тези, които са чули нашите лекции – знаят, че човекът има седем тела, има седем чакри, че човекът има Книга на Живота, която има седем печата. И само Един имаше дързостта и посветеността да ги счупи. Двадесет и четири старци пееха: „Осанна (Слава)!“ – но не можеха да счупят печат! А Той – Син Човечески и Син Небесен – Син на Отца Си, имаше благословението да счупи печатите на Книгата на Живота.
Ето тази йерархия е предоставена сега на вас – когато имате Седмия си Събор, след като сте минали през всички пътища, които съдбата и историята, божествата (каменни или не) са ви носили будности – за да можете да се „разкъсате“ във физика, да се облагородите от духовната мисъл и да бъдете посветени от Духа. Така волята на Възкръсналия е изпълнена, защото Мъдростта е Учение за Възкресението!
Ето защо можем да се попитаме: какво иска битието на Мъдростта? Мъдрост е имало винаги: мъдростта на биологичната даденост – да се самосъхрани; мъдростта на очите – да отделят човека от стадото (защото, когато получава очи, той се оглежда и се отделя); мъдростта на сърцето... Следователно мъдрост е имало, но мъдрост на отделни наши субстанции. Тя е била необходима човекът да се осъществява, да се освободи от пещерата, да не живее повече с внушения страх от небесните сияния, на които даде божествено признание и коленни молитви.
На човека непрекъснато, с хилядолетия е внушавано, че той трябва да страда, че той е несъвършен, че той е жертва... Това беше служение на ума, служение на Правдата, служение на Любовта. Но служение на Мъдростта като Мирово битие е нещо съвършено друго. И то се носи от тази велика Духовна вълна, която ние нарекохме Вълна на Мъдростта – Мировата Духовна вълна на Мъдростта. Не Лъч от Седемте Лъча на еволюцията, с които се усвоявахме от свободата към пленничество. Защо? Защото умът ни, когато се освобождава от дивото у нас, ни прави покорник на неговите искания.
Беше ли мисълта, която приложи Учението за Правдата, най-съвършеното? Ако беше така, нямаше Христос да дойде да каже: „Око за око, зъб за зъб“ свърши – Аз ви казвам: Обичайте врага си! Услугата, която прави умът на човека, е еволюция на биологията. Той живее за себе си, търсейки себесъзнание, но не живее за Мировостта, създавайки от себе си бог. Когато се служи на Мировата даденост, тогава казваме, че това е човек с друга субстанция. Както през седем години човекът сменя първо своята биологична клетъчност, после сменя своята астрална, след това и своята мисловна клетъчност, сменя и приложението на своята молитва.
Ето защо не само е дързостно, но е необходимост в пътя на еволюцията и съвършенството за йерархия да се сменят лоши божества с човеци, които са добри богове. В потвърждение на тази теза, която като исторически път човекът е вървял, ще си позволя да ви цитирам нещо от „Книга на мъртвите на древните египтяни“:
- „О, богове, вие, които идвате да ме посрещнете,
ръцете си към мене протегнете,
защото станах бог вам равен!
А когато окото Божествено за миг едва ли не угасна
при битката между Сет и Хор,
аз към живот го върнах!“[1]
Имаме ли основание да бъдем не само смели в изповеданието си, но и да бъдем потвърдени от хилядолетията преди нас? Защото и тогава е имало човеци, които са били богове в развитие: протегнете ръцете, защото идвам при вас... Битката между Сет и Хор – битката на този дуализъм между добро и зло е, която дава възможност на течението да създава човека-бог.
Когато разглеждаме нашия символ – символът на Духовната вълна на Мъдростта, той е горната част на Кръста, защото двубоят между Дух и материя е извършен. Това извърши Христос – най-великата тайна, от която се изхожда в новата йерархия за божества – извърши двубоя между Дух и материя. Това е да преминем от личното си служение, от социалната ни жертва, от човешката ни добродетел към божествената си сакралност. Така както казахме: няма Голготски път, има Път на богове!
Голготският път е Пътят на Божествеността, защото тя ви възкресява, а Възкресението е вече служение на Мировостта. Когато любовта от лично поведение на биологичната даденост се превръща в любов на жертвата, на Възкресението, вие сте Миров служител.
Така че, когато говорим за нашия символ, който е горната част на Кръста, йерархията е безспорна и никой не е отречен. Христос ще бъде винаги Разпнатият на Кръста на двубоя между Дух и материя и Възкръсналият, Който дава Любовта и идеята, че другият не ни е враг. Този Триъгълник е носител на Светото Триличие, което носим като изповедание. Но там има и още нещо – Символният знак на Мъдростта изразява полярността на времето и Единството! Не полярност на Триъгълника, а полярността на взетата от Кръста тайна.
В Триъгълника – като знак на Мъдростта, стои полярността, защото тя е пътят от минало към бъдеще. Полярността е в това, че имате минало, което сте пожертвали заради Мъдрост, която е вече изповядвана и влиза в служение.
Време и Единство – така Мировото битие ни призова! Нашият Път на одухотворяване не е академично училище, нашата Школа не е окултна, нашето Учение не е дребномислие на секта... Всяка секта е взела един лъч от Мировото Учение или на Христос, или на Буда, или на Кришна... и остава в бледината на лунното си осенение. Наистина Лунните братя са работили много за това, което нашата планета получи. Получи обаче лунно светлеене. А ние минахме през Деца на Слънцето, през посвещенията, които Египет създаде, през Елевзийските церемонии, през тайните на Самотраки, през възкресенските гробове на Тракия...
Не можем да имаме друго битие освен това, което е обосновано от духовните ценности, които създават земното царство. Мъдростта трябва да набогати присъствието в земното царство с ценностите, които Бог и Неговите посветени деца ни дадоха!
Къде прати Бог Адама? Защо го потърси? Къде се изгуби Адам – Адаме, где си? А той се позна в биологична раздяла със своята единност. Раздялата дойде, когато изведоха от него Ева – живот. Живот на планетата.
Така че, осветявайки всички небесни йерархии, време е ведно с Мировото служение да създадем ценностите на Мъдростта в царството земно. Защото никой не може да ви отнеме царството Небесно. Неоспорим закон е смъртта с най-голямата награда – да се родите там, за където сте отработили присъствието си за нов живот.
Така че Мировото служение обхваща цялото наше планетно всеотдайно сеене на Мъдростта. То трябва да създаде благодат на земята. Земята не е отречена, не е прокълната, нито чедата на земята са прокълнати, защото те са нейна плът и Дихание на Отца. Ние четем в Светата Книга разкаянията на Отца, че ги е наказал; четем възнегодуванието Му, че този народ само с уста Го почита, но в края на краищата Той казва, че няма да си позволи вече да го унищожава.
Прозрението е новият метод на познание! Защото то е част от интуицията, сложена в работа на земното царство. Историята и човечеството са вече отдавна банализирани от традиции. Страхът да се прави евристика в царството на Бога, Който е в човека, трябва да спре. Този, който не може да открие Божеството си, прави само елементаризмите, че е изповедник. Защото Христос ви рече: Как казвате, че обичате Отца си, а брат ви, който е до вас, не го обичате? Какво поклонение се прави на Отца, когато вътре в себе си не Го изведете на живот?! Ето този велик посветен на Египет как казва на боговете: Ръцете си към мене прострете, защото станах бог, вам равен! Можем ли да го упрекнем в богохулство – което е модерно сега? Или да кажем, че там сатаната се е вселил, както всяка секта само едно нещо показва на света – образа на сатаната. Значи извеждат себе си, защото няма сатана вън от човека – това показват.
Идеята за откривателството, за евристиката, трябва да бъде велика тайна. Но не на мъченика – не на измъчения. Много грешна теза е на човека да се внушава идеята да малтретира собственото си битие, за да бъде достойно представен пред Отца си. Най-голямата хула, която Ренесансът можа да ни донесе, е непрозрението, за да пеем хвалебна песен на Данте Алигиери, че ни даде девет кръга на Ада, в които натъпка човешкия род. Има ли по-голяма гавра към Бог?! Добре, сложи ги там, нарече недобродетелите с всичките им имена. Минават седем века – стана ли друго?
Дайте на човека възможност да отвори храма и да си намери олтара! Не мажете олтара с кръвни жертви, каквото юдаизмът още прави, или курбанщината, която нашето християнство още прави! Сложете онази звезда, която астрономи продължават да търсят – Витлеемската! Няма да я намерят, защото тя бе именно звездата на мъдростта и я видяха само трима влъхви – тримата посветени. Това сложете – сложете си Витлеемска звезда на своя р`оден час – звездата на мъдростта, за да ходите Пътя на Учението на Любовта и да надкрачите прага му за Мъдростта! И то не мъдрост, която ще ви даде наградите на времето – не оскарите и пр. Не. Единствената награда, която трябва да има човек, това е да позволи на еволюцията да еволюира злото, да позволи на прозрението да го направи толкова властен, че никога да не бъде подчинен на всекидневие.
Позволете, в края на краищата, на откровението, което е лъч на интуицията, да ви намери място в йерархията на посветеността. Нямало било посветени... Всяка религия може да ви го каже, но вътре в нея се крие нещо. Този, който знае да чете, знае и какво рече Христос: Имаше много тайни още да ви кажа, но не сте готови. И още: Тази притча, която рекох на улицата, елате да ви я разтълмя – в Дома на новорождението.
Така че позволете на еволюцията да ви освободи, да направи злото еволюиращо. Позволете на прозрението да ви махне веригата. Дайте на интуицията да ви покаже мястото, за да не сядате на първия ред, както казва Христос, да не бързате да сядате на първия ред, защото след това може да дойде онзи, който ще стане причина да изживеете срам, че трябва да бъдете преместени.
Някога казах, че умореното човечество, което бе лишено от прозрение, търсеше оракула. Оракулът винаги му е давал (както и сибилите) двойствен отговор. Вместо да търсите оракула – намерете себе си! Там Бог ви чака. Без Него вие не можете да направите Живот.
Така щастието на вашия избор е да бъдете служители на Мировата вълна на Мъдростта и трябва прозрението да направи безсилно миналото ви. В Посланието тази година беше казано: „Не търсете спомен за човека, а живейте с динамиката на Деня – бог в развитие!“[2]. Вие трябва да имате онази властност, която избира бъдеще. А вие го показахте... И разбира се, че е неудобно да бъде подчертавано – не заради това, че нямам основание да го призная, а заради това, че една от най-великите тайни и добродетели беше смирението, което никога не е обидило нито съдбата, нито Господа!
На нас ни е потребен само един дом на гостуването, в който трябва да призовем тези души, които ще намерят себе си в това присъствие, за да могат след това да се качат без страх към онези светилища, откъдето могат да призоват боговете да прострат ръце към тях. Възхитен съм от тази дързост, с която древността преди пет хиляди години е могла да прати своя гостуващ син в царствата на Небето, за да покаже на боговете, че им е равен.
Ние трябва да намерим изгубения Адам, който трябваше да се потърси в една друга благодат – в благодатта на разделения пол. Човечеството много малко знае за една от най-висшите енергии – енергията на възпроизводството – работила милиони години за създаване на мозък. Милиарди клетки има нашата мозъчна даденост. С колко работим – с крушка от двадесет и пет свещи... А го носим! Затова казваме, че човекът е непобедим и че животът е най-съвършената изразност на Бог. Защо? Защото и смъртта не можа да лиши човека от живота.
Тази година поискахме и ни се даде в Посланието жизнепотребата на осветено всекидневие. Прозрението трябва да ви даде надмога над всекидневието. Затова ние поискахме прозрение и признание на всеки личен дом и всеки свят. И точно в това служение – което беше неотложна воля в Пътя на Мъдростта, се направи Мъдростта – Мирово битие. Нашето Мирово служение на тази планета никой не може да го спре, както никой не може да спре изгрева и пладнето на Духовните вълни. В такова служение човекът трябва да направи историята си. А много явления има във всекидневието му, но колко от тях са феномени на събития? Колко са отговорна будност на всекидневието, прозрение, което само с една дума прави своята молитва?
И така, да бъдем благодарни, за да не се чуждеем. Идеята на Съборите е да не се чуждеем, колкото и да сме далеч един от друг. Казах, че те са кръстословицата на спомените ни. Те са, в същото време, идея за свобода. Човекът не може без съсед. А нашата поговорка казва, че съседът е по-потребен от брата. Така се създава целостта, че всички са деца на Отца, а не че плетът ги дели. Но злоезичието още повече разделя. Свобода – не в избора на съседа, а свобода от всекидневно и зломислено деяние. Тогава мисълта като Мирово битие няма да обслужи само личния ви дом, нито съседния праг, а ще прелива в Мировата душевност, която храни Духовните вълни на човечеството и която създава степента на посветените.
Посветеният е толкова потребен на себе си, колкото и на Мировата еволюция. Отговорността, с която той ще даде своята дан, го прави един от ония богове, които могат да рушат и да възкресяват. Когато чуем идеята за разрушението, ние изживяваме ужас, а никой не знае тайната на възстановяването. Това са го демонстрирали Дионис, Озирис, Адонай; това го дава в живот Христос: „Разрушете тоя храм, и в три дни ще го въздигна!“[3] – храмът на Всемирния служител.
По една малка троха или по една нафора от причастието на служението, на Мировото битие в Мъдростта ви желая от голямата пита на нашия наистина осветен Път – Седми Събор в Духовната вълна на Мъдростта! Нейният медальон е служение чрез прозрение.
Бъдете благословени и несмутени, за да бъдете в хилядолетията намерили Себе си! Да не се пилеете в скитничество да се търсите. Търсете олтар, на който трябва да приложите жертвопринос – великата мисъл на великото служение.
Мир в душите, Път в Духовната вълна на Мъдростта! Бог у нас и ние в Бога! Амин!
Благодарствен поздрав от участници на Събора: Скъпи Учителю! С благодарност от всички нас, които сме били, сме и ще бъдем с Вас по Пътя на Мъдростта!
Ваклуш Толев: Аз казах и пак повтарям: няма по-голяма добродетел от смирението и по-напомнящо за лъжливо величие от акакията, която е вързана на лявата ръка на императора. Както искате може да наричате Ваклуш Толев, но единственото признание е това, че го има и е благодарен на Небето. Другите неща могат да повехнат, но онова, което е сято във вашите души и което след векове и хилядолетия ви събира за една Нова Духовна вълна – не!
Това е, на което трябва да дадете признание. Защото има една троица: Кришна – който първи легитимира Учението за Любовта; Хермес – който каза, че устните на мъдростта се отварят само тогава, когато има уши, които знаят да слушат; и Христос, Който рече: Който яде Моето тяло, няма да умре!
Благодаря за всичкото внимание! Щедростта, която имате, не може да бъде измерена. Но пестете я за делата, които ви предстоят. Няма друга награда за мен, освен когато ще мога да гледам от други прозори (както Пенчо Славейков пише – „прозори“), да ви видя служители на Мировата вълна на Мъдростта, направили от лично битие, от съдба – Мирово битие! Няма друг извор. Изворът на музите отдавна пресъхна (разбира се, поетите ги поменават за утешение), но Изворът на религиите не може да пресъхне, защото той не е друго освен Отец. Благодаря!
Утре сме на своите семинари не за да покажете, че знаете, нито аз, за да кажа одобрително: „да!“. Не. Просто – да живеете със Себе си, да се предадете на Целостта, защото всяко дърво, всеки цвят, всяка звезда и всяко небе са Божий дар.
Живейте Себе си и създайте кръстословица на взаимността!
Бъдете благословени!
01.07.1997 г., Пловдив,
Дом на техниката
Съвет на Форума
за духовна култура
Ваклуш Толев: Много основателно e да се постави въпросът – Знанието достатъчно ли е, ако не можем да го употребим, опитът трябва ли да се сподели, за верността трябва ли да дадем знаци? Логично е, че Знанието трябва да бъде употребено, а древните римляни са казали „Ora et labora“ – „Молитва и работа“.
(Следва: Отчетен доклад за дейността на Форум за духовна култура за периода 1996/1997 г. – докладва председателят на ФДК; отчет за извършената ревизия на финансовите и материалните средства на ФДК – докладва председателят на Духовния съвет по целостта и ценностите; отчет за дейността на регионалните модули и ядра за учебната 1996/1997 г. – докладват председателите на регионалните модули и ръководителите на ядрата; обсъждане и приемане на промени в структурата на ФДК – докладва председателят на ФДК; утвърждаване структурата, състава и начина на работа на информационно-координационната мрежа – докладва председателят на ФДК; правомощията на Духовния съвет за целостта и ценностите – докладва председателят на ДСЦЦ; излагане приоритетите в програмно-оперативната дейност на ФДК– докладва изпълнителният секретар на ФДК.)
Ваклуш Толев: Това, което чух в докладите ви, мислите ви, това, което можах да видя, е много повече от това, което моето въображение е могло да ми даде.
Безспорно докладите ви свидетелстваха за реалности, и то за реалности, за които писах: Има една реалност, по-реална от реалността, това е реалността на Духа! Приложението на Духа ви в т. нар. структури или в действията ви са наистина минали въображението ми. Аз не зная в тази трудова дейност, когато сте взели мотичката, за да копаете участъка на своето принадлежание, към това колко много молитви и колко много работа сте дали. Когато се погледне от висотата, когато се погледне от Небето, ако мога да го кажа, аз наистина съм учуден и ви благодаря от сърце!
Това, което е безспорно, е, че без комисии не може. Колкото и да е воденичен камък администрацията, която нарекох „Ръководни начала“, без ръководни начала не може. Така че, когато те са разрешени, точно в това съдействие „ora et labora“ – „молитва и работа“, тогава те не тежат, макар и да предизвикват понякога взаимна потреба за корекции, които са безспорни. Корекции ще има.
Не може този, който ще бъде съвест в отговорността, да има право на глас, защото може да се изкуши от пристрастия. Искам всеки да бъде свободен от пристрастие. А този, който ще прави „ora et labora“, трябва да бъде пристрастен. Пристрастен до жертвеност в мотичката, с която ще копае, и в молитвата, с която ще иска. Пристрастен заради себе си като свобода от Себе си; пристрастен за оная общност, в която живее; пристрастен към Всемирността.
Сега ползваме благодатта от Космичността, а как ние ще даваме благодат на Космичността? Това е битие. Преди години казах: ние сме благодарни на земята, че е дала своя дар, но тя трябва да ни бъде благодарна, че я облагородяваме. Така трябва да се схващат нещата.
Моето въображение като че ли не можа да ми стигне да обхвана всичката ви прилежност в това, което сте извършили. Не може без някои грешки, не може и без някои пристрастия, но нека не стават толкова тежки, както една фраза днес цитираха – днешното неудобство да стане утрешен упрек. Свобода от днешни неудобства за чистота в утрешния ви път!
Аз от сърце ви благодаря за това, което сте направили. Защото, казано откровено, доста съм стоял далеч от тези работи, макар че това, което вчера и днес видях, което живее в отговорност за бъднината, свидетелства, че сте живели. Живели сте за Пътя на Мъдростта.
Отговорността не се измерва с това, че сме дали само лепта, а че сме извикали признанието, с което сме присъствали във всички векове, за да бъдем сега пак тук. Това е нашата щедрост, която ни е дало Небето. Да се намерим след хилядолетия, за да бъдем Път в хилядолетията.
Аз благодаря за видимата тревога. Понякога безспорно е и поведението на някои, че изпитват неудобството, че трябва да се погрижим за своите одежди.
Още Христос е казал: На цезаря ще си дадете цезаровото, на Бог ще си дадете божието. Значи в нас стои императорът, стои и Учителят. Това е човекът – едновременно император и жрец. Така че, когато някой ще играе ролята на император, ще му сложите ливреята на императора; когато ще играе ролята на жреца, ще му дадете жезъла и ще му позволите да поднесе потира на причастието.
Аз се учудвам понякога, когато някои изпитват неудобството, че трябва да свършат някоя финансова работа или са натоварени да извършат нещо, което изисква организацията. Добре, на цезаря дайте цезаровото, на жреца дайте жреческото, но Иисус Христос още нещо каза: Петре, иди хвърли въдица, и първата риба, която се улови, вътре има монета... (Не, риби с монети няма, има искания.) Вземи тази монета и плати Моя и твоя данък за храма.[4] Данъкът на жреца.
Време беше да кажа тази отговорност и никой да не изпитва неудобство, че трябва да се служи. Отговорността е психологическа съвест – трябва да разберете, че в един процесуален закон има материални доказателства, има и психологически доказателства, за които дори когато изпречите свидетеля, той трябва да даде клетва, че не лъже. Това е психологическата съвест.
Така че Христос не каза на Петър „иди да откраднеш една риба“, а каза „иди да уловиш“ – там, в морето, където всеки има право. Нищо оскърбително няма, че вършиш някакъв бизнес, ако съвестта ти е толкова чиста, че не ограбваш никого и не нарушаваш собствения си принцип на добродетели. Той каза и: Закхея, слез, защото у вас ще обядвам. А когато разговаряше и даде най-великата си тайна за Бог – че е Дух и с Дух и истина иска да Му се молят, учениците бяха отишли да купят хляб. Защото и Той е ял.
Нека да не правим евтини митологии – ял е човекът Иисус. И това не Го е лишило да бъде Бог. Нито нас ще ни лиши от правото да бъдем богове в развитие това, че ядем, че си късаме обувките, че трябва с колата да отидем до някъде... Това в никакъв случай не значи натрапчивост, че трябва да се дава. Но казал съм: Нека щедростта на сърцето не се определя от ръката! Защото, за да спази Христос тази велика тайна, каза още нещо: Когато дава дясната ръка, да не знае лявата – защото иска да си открадне половината.
Как да живеем? Всеки със своята приложност, всеки със своята отговорност, всеки със своята съвест, всеки със своята дан. Вдовицата даде всичко, а онзи даде от излишъка си... Всичко! Не става въпрос да изпразниш джоба си и ти да отидеш да просиш, защото Той рече: когато имате две ризи – дайте едната, а не ако имаш една, да я свалиш, пък да чакаш някой да даде нова на тебе. Много наясно е бил.
Едва ли някой е имал по-голямо прозрение от Учителите, особено когато разглеждате Иисуса Христа. Толкова реално виждане за реалностите, че ги облагороди с думи. Така че благодарете за това предизвикателство и не считайте, че има диктат. Потребата е във възможностите ни и ще направим каквото можем.
Благодаря ви!
Със съкращения
02.08.1997 г., Родопа планина, м. Студенец, ПБ „Строител“
Втори семинар
Откриване
Битието на Мъдростта е свобода от всекидневие!
Ваклуш Толев: Добър ден, мили приятели! Добър ден, Деца на Деня! Аз не зная дали трябва да се умира, за да се възкръсва, но ви честитя възкресенския ден на Пътя на Мъдростта!
Не зная дали винаги моята усетност за истини е била потвърждавана, но това, което съм казал преди десетки години – че радостта е усмивка на Мъдростта, днес в стотици ваши усмивки го видях.
Благодарен съм, че Небето е било толкова щедро в избора да бъдете родени тогава, когато трябва да живеете в Пътя на едно ново служение, на един Всемирен път – не само на Господно служение, а и на човешка всеотдайност.
Да се служи на боговете е много лесно – защото те с една молитва могат да бъдат удовлетворени, но да се служи на човека е много повече от една молитва. Христос го даде – разпна се; Кришна го даде – пронизаха го със стрела; Хермес го даде – извести, че в света ще има божественост и че устните на мъдростта ще се отворят тогава, когато има уши, които могат да я слушат.
Няма да изброявам онези, които имат будност, за да чуят мъдрост. Аз съм ви благодарен, че сте живи в Пътя на едно велико служение. Благословията на Небето никога не е лишавала човека – човекът е, който не е имал за нея отворени уши. Радостта ми е двойна, двойна е! А онази невинност, която я носят тези десетки дечица, които са с вас, е още по-голяма, защото те могат да ни засрамят в своята всеотдайност.
Така избрахме и сменихме своята „дискотека“. Аз ви благодаря! Вашата „дискотека“ е в храма на боговете.
Ето защо със смирението на Молитвата, която Мъдростта ни даде, моля Всевишния:
- Да ни освети с името Си,
да придойде с царството Си,
да бъде с волята Си!
Да ни научи живи да бъдем в Него,
светли в Дух и душа,
целомъдрени в мисъл и тяло
и с братска любов към всичко!
Защото Той е сега и във всички векове.
Малко е да кажем, че сме Му благодарни; не е много, че можем да се пожертваме; достатъчно е, че можем да служим!
Бъдете благословени в деня на една своя трудова даденост. Нека чуем своите братя, нека признаем събуденото в нашите сестри; нека поблагодарим на онези, които в различни моменти на нашето служение ни обслужиха.
Тази сутрин чух голямата благодат, която съобщиха по радиото – че в сърцето на планината, там някъде в живия храм на Орфей, се събира Форумът за духовна култура, за да продължи Събора със своето семинарно дело. И си казах: те сеят повече, отколкото мислихме – сеят семената на едно ново битие! Ние не сме вече достатъчно доволни от това, че можахме да направим Мъдростта трапезен хляб, да я направим житейска съдба. Тази година в Посланието ви беше казано: Извикани сте на Мирово битие! И вие го доказахте чрез служение! Настина радостта е усмивка на Мъдростта. Дайте я на света!
Това не е дълг, за да се чака награда; това не е жертва за възкресение, защото светът се научи да възкръсва; това е битие. Битието на Мъдростта е свобода от всекидневие! И тази фигура, която казах – вашата дискотека е тук. Това ме радва. Не че човекът не може да се весели; не че тази фраза, която се казва: „Вино сердце веселит“... Да, но не само веселее сърцето, а и упражнява жестокостта на ръката. Ако взимате вино за причастие – да, но ако е, за да се развеселите и да направите гневна ръката си или злоезична словесността си – това не е служение!
Аз не отричам радостите на света, но не може да се стои на колене пред биологията. Защо? Защото казахме: одухотворете материята, освободете астрала си. Сложете се на Огъня на Мъдростта и ако ви изгори – научили сте големия урок; ако не ви изгори – минали сте в посвещение.
Бъдете посветени в това, за което днес сте призовани!
(Следва дискусия върху Посланието на Планетния Логос за 1997 г. с водещ Кирил Коликов и изложение от Христина Килимова.)
Ваклуш Толев (коментари): Човек не може да бъде равнодушен, когато вижда, че семето, което е сято, е изкласило. Още по-малко може да бъде неотговорен към това, че изкласилото семе пък е дало, както Христос толкова красиво изрече: Едно семе е дало тридесет, друго – шестдесет, трето – сто. Измерението на даденото плодоносие не е достатъчно, за да ни задължи в благодарност – достатъчно е, че е имало ръка, която е сяла; достатъчно е, че е имало благодатна почва, която е отхранила, която е съхранила, която е направила молитва към Небето да даде слънце и дъжд. Но голямата благодарност идва тогава, когато някой знае да държи сърпа на жътвата. А той е, който ще отърси от снопа зърната. И когато зърната се поднесат за хляб, тогава наистина трябва да бъдем благодарни, че Мъдростта е хляб на нашия живот.
Първият лъч на смелостта е да се откъсне плодът на знанието, който ви отлъчва, за да правите еволюция и битие. Ако не беше тази дързост – да посегне ръката на Ева, – смелостта нямаше да научи урока „добро и зло“. Обаче там е дадена една велика тайна, че когато ядоха плода на знанието, те станаха като Нас, богове.[5] Те проявиха и дързост, и смелост!
И тук е тайната в Посланието като цялост – принос на жертва в служението, не търсене на спомен за човека, а да живеете с динамиката на Деня. Това е, което нарекох Деца на Деня, които са надживели това, което се нарича „Посветени мъже“, „Воинство на Любовта“... И най-после, смелостта като вътрешна подбуда на цялата знайност, че няма на тази планета сила, която да спре делото на Духовните вълни. Това е великият Триъгълник, както е нашият знак на Мъдростта със събудения Кундалини.
Онзи, който има страх, че събуденият Кундалини ще го унищожи, ще се преражда още стотици пъти. Но този, който има кураж да каже: „Добре дошла ти, Вечнице Божествена у мене – хайде, върви!“, той е и смелият, той е и дързостният.
В това Послание са сложени всички тези неща: принос на жертва в служение, не търсете спомен – късайте веригите. На тази планета няма по-голяма сила от Кундалини. Това е истината.
Опасност всекидневието ви да стане монотонно няма, защото прозрението е свобода от минало. Така че, ако вчера ти е било трудно или не толкова осветено, щом имаш прозрение, днес си освободен. (...)
Трябва да се направи една генерална разлика между доктрина и клауза в доктрината. Няма зло, има нееволюирало добро е доктрина, както „има зло и добро“ е доктрина, която в хилядолетията е създала съответните клаузи или параграфи, с които човечеството в моралния си контакт съществува.
Доктрината на Сътворението създаде идеята „добро-зло“, заради която „жестоката“ съдба на човечеството хиляди години стои. Ние си позволяваме да кажем, че няма зло, защото то е еволюиращо добро. Това създава безличие на злото. И както е казано в Посланието, в личния си морал вие пращате на забвение личните си тревоги и чуждите клевети. И тогава няма да кажете непристойно слово и няма да имат дело както чуждите клевети, така и личните тревоги.
Това е Посланието – свобода от хилядолетията – Път, който от нищо не бива да бъде смутен.
Така че Посланието е Мирово битие!
Със съкращения
02.08.1997 г., Родопа планина,
м. Студенец, ПБ „Строител“
Семинарни доклади с дискусии
Ваклуш Толев: Добър ден, мили приятели! Добър ден, Деца на Деня! Всичката щедрост, която тази планина е събрала – с онези благословени мъже – да присъства с всичката воля и преданост на служение на Небето!
Ние сме били народ, който е имал Небе. Народ, който е искал земя и е дошъл в земята, която има най-чистото Небе. Тази благодат не може да ни отнеме никой, защото по пътя на раждането предопределението ни е тук, но предназначението да го осветим е по-важно! Затова, в името на това предназначение, днес ви желая плоден ден!
(Теми: „Мъдростта – духовен път“ – представил Петър Николов; „Животът като Богоприсъствие“ – представила Магда Ковачева; „Духовните вълни в еволюцията“ – представила Мария Велева; „Единството в йерархия“ – представил Йордан Епитропов; „Човекът – Богоосезаема необходимост“ – представила Александрина Костова; „Интуитивното познание“ – представила Гинка Манлиева; „Одухотворяването на материята“ – представил Светлозар Нанов.)
Ваклуш Толев (коментари): Малко е да кажа, че такъв земетръс не съм изживявал, душевен земетръс от този наниз от ценности, с които започвате. Това, което ни се поднася, са неща, от които вие може да изведете кредото, веруюто, за да може без очила, без диоптри да кажете що е Пътят на Мъдростта!
Радвам се, че живеете! Разбира се, че никой няма да ви даде отговор – що е Абсолют, що е Бог, що е Живот. А в същото време го носите – и Бога носите, и Живота носите. Какво е Животът – Бог в Живот, човек в живот! Тайната в Евангелието е дадена: Животът беше светлина на човечеството! А казвам, че Христос е живяно човечество!
Това, което изгражда познаваемостта, е тезата за Хипноса и за Танатоса. Но те никога не лишават от присъствие онова, което се нарича Живот. Тогава, заради еволюцията, един от боговете, който е носил тайната на евристика – Вулкан, прави кутията на Пандора. В тази кутия са сложени и всички еволюционни отрицания. Тогава полярността, като потреба в динамиката на съвършенството, слага всичко в това развитие, защото Пандора отваря кутията и пуска злините. Но в кутията на Пандора остава надеждата – чаканата надежда, за да покаже, че животът ще се изживява. Мъдростта казва, че няма злини. Еволюцията освободи вече човека от идеята за злото като властно, то е само еволюционна потреба. Светилничето на надеждата е онова, което рече Йоан: В Логоса имаше Живот, а Животът беше Светлината на човечеството!
Единственият митологичен образ, останал в историята на човечеството, е Темида. Всички божества на древността ги изгониха от храмовете, но Темида стои. Защо? Защото Учението за Правдата имаше в Мировостта нещо, което стоеше над въображението: регулация на отношения – както към Бога, така и към човека.
Христос не упражни насилие, но упражни воля и Слово, което извърши насилието да изгони митологичните божества от съзнанието. А религията приложи и оръдие на насилието, за да се утвърди. Това е голямата разлика между религия и Учение. Но нека не забравяме, че религията е приложност на Учение, и то много често доведено до възможностите на преценка на ума и йерархията на човечеството, на което го давате.
Мъдростта, обаче, няма да сложи и ограничи човека нито с догми, нито с обреди. Много лесно е да ви дам обреди. Моят страх, и то твърде основателен, е, че онзи, който иска да спре да расте, може да се улесни с обреда и да си остане там. Прави си молитвичката, пали си кандилцето, сготвя си курбанчето... Прави си всички неща, които го улесняват, и мисли, че извършва Христовите дела. Но какво общо има Христос с курбана?! Моят страх е там. И най-съвършеният обред, който мога да дам, ще удовлетвори една голяма част от последователите. (...)
За Бог се казва, че е недостижим. Всъщност посредникът ще остане винаги Пратеният – будните Учители, Посветените, които минават школите, за да могат да кажат: „Стъпало по стъпало трябва да се качвате нагоре“. Иаковата стълба е една идея на човека да кореспондира с Бога и да се бори след това с Него. Слизате и се качвате.
Кои са стъпалата? Първом, има Божествено поле, след това Духовно, Интуитивно, после Мисловно поле... Няма начини да се скочи от Духа направо в материята – трябва да се създадат и т. нар. астрални същества. Така че слизането е от Висшето поле – от Божествеността, през Духовните, Причинните, Менталните, Астралните светове и накрая плът. (...)
Йерархията в институциите няма нищо общо с йерархията в посвещенията. Под йерархия трябва да се разбира посвещение, а не подчинение! Тя няма нищо общо с административното ръководство – с йерархията на чиновете в техните слоеве, и няма нищо общо с вътрешното посвещение – с йерархията на единството и на служението.
Но това, че някой не е съгласен с известни прийоми и с известни неща, които едно общество изгражда както като Учение, така и като структура, това са съвсем различни неща. Когато има йерархия, тя показва докъде е съгласието. А когато няма йерархия – има протести. Когато знанието си го правите йерархия, тогава имате готовност за несъгласие.
Йерархията на Мъдростта е смирението! Защо? Защото единството в йерархиите е неизбежност, когато имате интуиция – Знание, което не ви създава противоречие дали онзи е бил еди-какъв си. Пътят е победа над себичността, живот в смирението!
Има един въпрос, на който трябва да отговоря: „Защо Бог не ни е създал толкова божествени, че да нямаме нужда от еволюция?“. В книгите за Сътворението и във всички космогонии се говори, че има еволюция. А онова, което еволюира, е от инволюционното Начало, от което постепенно са изтичали всички неща – без да се губи Божествеността... Творецът в книга Битие ни е дал прекрасния образец – след като са създадени небе и земя, се създават растенията, животните и пр. Това е милиони, а може би и милиарди години. Чак тогава идва необходимостта Бог да се осъзнае в Своята Същност (за Която никой не може да каже нищо). Взема материя за човек от цялата сътворена плът с нейната еволюционност – не само от нашата планета.
Още в Сатурн се слага начало, зачатие на физическото тяло от кристала. Безспорно, че кристалът също е божествен – какво ли не откриха в него! Какви форми има само! Даже на кристал може да се гледа. Какво ви показва това, ако гледането е част от божествеността?
Значи в тази планета плътта е толкова живително еволюционна, че Сътворителят взема от нея, пипа я в Своите ръце, фигуративно казано, и създава материалния образ. А вътре има всичко от Сътворението. В края на краищата идва и Диханието.
Така че човекът е създаден божествен, но еволюционно божествен, за да може да се потърси в Сътворителя. Диханието е, което го одухотворява. Еволюцията в продължение на милиони години е правила това гръбначно стълбище, по което Кундалини трябва да тръгне във вертикала.
Така сътвореният човек расте до Бог чрез образа и подобието. Човекът не се е изявил до Бог, но никога не е губил тази Богоосезаемост, която Бог иска той да Му я върне. Безпричинният е, Който създава Богоосезаемост в човека!
Най-голямото дарование, което може да има човек сега, е мироглед. Хлябът на Мъдростта е мироглед! (...)
Казва се, че детето тогава е у дома си, когато е при майка си. Това е една от най-големите тайни, които човечеството е познало, защото, когато човекът е у Бога, тогава е у Себе Си. Когато извикате в себе си Бог, тогава Бог ви прави божествени.
Първичните усети на човека са да си изгражда олтар и тотемът да му бъде божество. Защото, както подчертах, изходността е взетата плът от всичко, за да се направи човек. Така че тотемът вълк, мечка... са от тази плът. В нея човекът е виждал собствения си Бог, т.е. изходното си начало. И хората са яли тотема, за да станат роднини с божеството.
Величието на Христос в еволюцията беше в това, че можа същата тази видима картина – да ядете месото на тотема, да я сублимира в най-възвишеното: Този хляб е Моето тяло; който Ме яде, няма да умре. Точно за да направи Причастието: Този хляб е Моето тяло, това вино е Моята кръв – сублимация на материалната субстанция, на видимото божество, което първичният човек ще употребява, за да бъде божествен.
В идеята за бъдещото Причастие това е сублимираната тайна: Кундалини да ви одухотвори. Събуденият Кундалини, когато дойде във вашия Пети център, където трябва да имате яснослушане, е освещаването да се приготвите с Третото око да видите реалността на Божеството. И тогава да имате възможност да правите своето възкресение чрез Седмия си център.
Причастието в Духовната вълна на Мъдростта е пробудата на Петия център – да чуете гласа, и после с Окото да видите! (...)
За интуицията има философски концепции. Има концепцията на един Анри Бергсон, който я нарече „биологичен елан“. Тя е интуиция на биологичния организъм – това, което е дадено в цялата поредица на човека да извървява еволюцията си, ползвайки опита си. Плотин е градирал интуицията като вътрешно знание, което идва чрез екстазата. Не е както при Анри Бергсон биологията да ти даде само усещането. При нас не се касае за това усещане, тръгнало от природата да ни брани, а от осветеността на едно тяло у нас, което наричаме „интуитивно тяло“ или „причинен свят“. Интуицията в рамките на нашето знание е естествено свързана с Третото око. Макар и то да не е събудено в цялост като чакра, като Знание потвърждава идеята за прозрението, което безспорно ще бъде в приложението на Шестата подкоренна раса и на Шестата Коренна раса.
Пуруша – Мировият Човек, и Пантократорът, Който носи планетата Земя в собствените си ръце, не са митология. Кундалини не е илюзорност. И само този, който е имал силата да поеме неговата енергия, знае защо Христос не е вършил ясновидство. Защото Кундалини му прави пряка връзка с Онова, Което наричаме Бог Отец. Тази пряка връзка съществува и Той като приложна воля можа да каже: Аз и Отец сме единство! Ако не го е усетил, ако не го е знаел, не може да го каже.
Вие поработихте. Някои са твърде много уморени, но в умората има сияние на удовлетвореност. А онзи, който е удовлетворен, лесно може да пръсне умората си: Моето бреме не е тежко! Радостта ми е, че три дни вашето присъствие както в себе си, така и в Духовната вълна на Мъдростта стана вашата свобода!
Съдбата над всекиго е щедра, стига той да може да я понесе! Тя не измерва щедростта си. Онзи, който приема нейните дарове – той е, който трябва да я понесе.
Видях радост, която изразява мъдрост. Това не значи, че станахте веднага мъдреци – не. Потребата да бъдеш мъдрец е неуморност в дeлото, будност в търсенето, жертва в готовността!
Лек Път!
Със съкращения
03.08.1997 г., Родопа планина, м. Студенец, ПБ „Строител“
Около огъня
Ваклуш Толев: Огънят разгаря Духа ни!
Мили приятели, имаме радостта да чуем един духовен израз на българската народна песен, който свидетелства за цялата национална доблест, с която сме живели.
Многострунната тайна на Орфей е в тези земи. А сега сме в Родопите и нека да не оскърбим Орфей с това, че слушаме себе си! Заповядай, Цанка!
Цанка Кръстева (певица): Благодаря! Но първо ще благодарим на Всевишния с една песен и тогава българската народна песен.
(Следват изпълнения на „Тебе поем“ и „Лале ли си, зюмбюл ли си“.)
Ваклуш Толев: Благодаря ти! Вижте каква странност съдържа една малка песничка – и седянка, и зюмбюл, и кавал, и руйно вино... Вижте само в десетина реда как цялата душевност, цялата природа, цялата даденост на един народ е сложена. И зюмбюлът, и седянката, която е психологическата радост на обикновения човек – там, където едно време сгледа е ставала. Сгледа – да видят някоя мома. Съсредоточен е в десет-петнадесет реда националният ни облик за битие.
Това е, което наричаме съкровища на народната памет, на народна мъдрост, на народна изповед.
(Следва песента „Неразделни“, по текст на Пенчо Славейков.)
Ваклуш Толев: Има нещо, което в сърцето ми е имало признание без съмнение. Не мога да кажа, че познавам цялата световна култура на пишещите изявени личности (все пак имам някаква претенция), но едно нещо безспорно стои – недостижимостта, която остави Пенчо Славейков. За съжаление не е разбран в неговата цялост, в неговата, малко е да се каже, гениалност. И именно с тази песен той е дори божествен – с тази Калина, с този Явор...
Никой не е разтълмил с такава дълбочина психологията на нашия народ. И да направите едно такова иносказание – да се срещнете във водите – край брега. Т.е. къде? В Астралното поле, където се свидетелства за една безспорност – за сърцата, които се любят, няма смърт. Като са отишли в Астрала, каква смърт ще има!? Ама кой го разтълмя?!
Страшно нещо е този човек като прозрение, като творчество! Оставям настрана, че никой не можа да го достигне – да направи плътта на собствената си родина плът на Бога (нещо, което сега с такава отрадност работим), да каже: Бог и България – единство в двойна плът!
Ако някой знае „Заточеници“ – признателност тази вечер на онези, които преди около сто години сложиха не само кръв, сложиха и кости в земята българска и свидетелстваха за националната ни общност. Ще бъде, мисля, едно от добрите ни признания, дори ако само един ред изпеем за тях, защото те бяха мъже! Няма по-голяма квалификация в достойнството – да се каже: „Вие сте велики мъже!“.
(Следва песента „Заточеници“.)
Ваклуш Толев: Мир в душите им! Тези мъже са свидетелство, че националният ни дух е непобедим!
Някои тази вечер ще си върнат спомени – кога и как големи огньове са били тяхно поклонение. Сега ще чуем ли от отсрещната страна на огъня?
(Следва песента „Сorazon“ – „Сърце“, изпълнена от Христо Коликов, съпровождащ си с китара. Вечерта завършва с тропара „Слава Возкресение Твое, Христе“, изпълнен от Христо Коликов и Руслан Коларов.)
Ваклуш Толев: Позволете ми тогава и аз да си възкръсна – да си отида! Благодаря ви от сърце!
Със съкращения
03.08.1997 г., Родопа планина, м. Студенец
Закриване на Събора
Стани звезда, Небе ще се намери!
Ваклуш Толев: Божествата не са оскърбени от никого и няма да бъдат оскърбени – нека да не оскърбим детето-бог у нас!
Днес предстои една много широка и отговорна дейност – за Координационната мрежа: как да се говори, как да се пише, как да се влиза във връзка със света вътре в нас и вън от нас, за което ще трябва да си учредите съответния орган и, безспорно, измерението.
(Следва представяне и обсъждане структурата и функциите на Информационно-координационната мрежа.)
Ваклуш Толев: Словото на Учението трябва да стане плът! Вижте, Обществото ще си роди журналиста, то ще си роди и писмовника, и законодателя, и онзи, който ще отработи Символ веруюто и т. н. Но вие сте, които трябва да му дадете соковете, и вие сте, които трябва да прецените. Облагородявайте онова дърво, за което знаете, че има много силни корени в почвата, много устойчивост в своя ствол и много красиви цветове на своите клони.
Имаме ли го корена? Имаме го. Извеждаме една Духовна вълна; правим един ствол, който е толкова устойчив, че наистина има да се почудят хората. Защо? Защото той е взел всичко, що досега е съществувало в миналите хилядолетия и дава битие. Имаме ли възможности в едно разклонено дърво вече? Имаме. И неговата цел не е само Координационната мрежа – неговата цел е присъствието на Духовната вълна на Мъдростта. Това трябва да носят членовете на Мрежата. А онзи, който трябва да даде облика, онзи, който трябва да напои Словото, е специалистът. Това е онзи, който носи дарованието да направи проповедта.
Иисус Христос, когато говори с мъдреците, е на дванадесет години, а те останали учудени. А когато пита апостолите Си: Ще Ме напуснете ли? – Не, при Тебе има думи за живот. Това е тайната – да кажете нещо, което е живот.
Така че Мрежата е великолепна идея – с отговорност да се носи Словото на Духовната вълна на Мъдростта. И тогава няма да имаме опущение, че някой е искал да се демонстрира: „Вижте ме!“. Тази Мрежа с тези разпространители трябва да намери точно това. Извикайте негатива, който като промит ще ви даде тайната на голямото. (...)
Мили приятели, не може да се сложи край. Аз не искам да затворя и да заключа присъствието ви в богослужение и богознание. Затова не приемам словото: „да закрия“. Оставям ви с отворени врати и с копнеещи души и сърца за Път. Защото пак ще идвате тук. Дай Боже, и аз пак да идвам, защото изпитах едно изключително удоволствие – че това, което съм дал, е наистина в душите ви.
Така че вие ще идвате тук и аз може би ще идвам още някоя година. Затова не искам да затворя вратите на храма на гостолюбива Родопа и храма на Богознанието и Пътя ни.
Това, което можах да чуя и да видя – трудно е да се каже, че е малко повече. Напротив, беше много повече от онова, което времето беше отредило, за да имате светоглед, усвоени знания, разбира се, ферментация... С присъствието на Кундалини и събуждането на центровете в принадлежност ще чуете чрез Петия си център (защото сте в Петата Духовна вълна): „Ела да те причестя!“, и с Шестия си център ще видите претвореното причастие...
Това беше повече, отколкото съм очаквал... Радвам се, че сте живи в един нов свят. Вашата „дискотека“ ще остане отворена, защото тя има Космичност; вашата песен не може да бъде наречена в този момент „лебедова песен“, защото тя не свършва. „Лебедите“ ви тепърва ще правят своя песен – песен на Богослужението; песен на това, което написах: За боговете са нужни Небеса, за човеците – олтари, за служението – жертва! Минахте през много олтари – направете си Небеса!
Казвам една мисъл: Стани звезда, Небе ще се намери! Не се измервайте със Слънцето! Има си достатъчно време да се извоювате като звезди. Звезди, които са като тази, която нарекоха Витлеемска – звездата, обслужила Бог, Който даде на всички всичко. Витлеемската звезда е само свидетел, не е слънцето Христос.
Пътят ви да бъде лек, но във всички случаи – достоен! Величието ви да не слиза от потреба, защото съм казал, че лицемерието е оскърбен Господ. Пазете се от това! Никой не може да оскърби повече Господа от личното непристойно поведение.
Благословени за Светлина, за служение и не закривам – оставям открит Пътя ви!
Амин!
Със съкращения
04.08.1997 г., Родопа планина, м. Студенец, ПБ „Строител“
