Проглас

Учителството – оазисът на живата вода!

Учителството е Конституция за отговорност и поведение!

В Конституцията на Българското княжество – 1879 г., има чл. 61, ал. 2, която гласи:

„Всякой роб, от какъвто и пол, вяра и народност да бъде, свободен става, щом стъпи на Българска територия.“

Това е вече Конституция на битието, това е вече светилище, идея за бъдеще! Затова наричам България – школа за предназначение за среща между Божията човечност и Човешката Божественост, а Учителството – история без автори.

Иницираният е отговорност, обучаващият се – поведение! Отговорност е Учителят да остави Път, да освети жертва, да направи Самокръщение и Единосъщие; а поведението се себеобрича на свобода от минало и приложно служение без Себе си. Свобода от минало – Пътят на посветените! Всичко ново творя, рече Христос.

Хилядолетията са оставяли свещени образци, но еволюцията и сакралните революции са ни дали Бог за свобода от богове.

Достойнство е Учителите не само да се Самокръщават, но и да се самоосвобождават в протяжността на времето в името на сакралната революция човекът бог в развитие.

Спирайте само пред оазиса на живата вода, където спряха тримата мъдреци!